Решения Кодекси, споразумения и други Становища Декларации Актове за публично обсъждане Защита на личните данни Невръчени актове
СЕМ за потребителите
Публичен регистър
Връзка със СЕМ
Декларация на Съвета за електронни медии
Начало » Актове на СЕМ » Декларация на Съвета за електронни медии
08 Юли 2015
Като обобщен анализ на проведените наблюдения през последните месеци, Съветът констатира недостатъчен респект в медийното съдържание и в начините на производството му към неприкосновеността на личността и на личните данни.
В тази връзка и като:
- Изхожда от общочовешкия принцип, че правото на лична неприкосновеност стои в основата на човешкото достойнство и други ключови ценности;
- Отчита, че то е изрично прогласено както в международните инструменти за защита на човешките права, така и в конституциите на повечето държави;
- Позовава се на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че "Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име и всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.",
Съветът за електронни медии се чувства задължен да напомни на доставчиците разпоредбите от българското законодателство, рефериращи към личното достойнство и лична неприкосновеност, а именно:
чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот;
чл. 32 от Конституцията на Република България личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи;
чл. 10 от Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги в дейността си се ръководят и от принципа на защитата на личната неприкосновеност на гражданите;
чл. 16 от Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с лични живот на гражданите, без тяхно съгласие;
т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията личен живот е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект;
чл. 2.3. от Етичният кодекс на българските медии, медиите следва да уважават неприкосновеността на личния живот гражданите.
Съветът е подчертавал многократно, че правото на личен живот и правото на свобода на изразяване на мнения нямат предимство едно пред друго. Доставчиците на медийни услуги трябва осигуряват в дейността си равновесието между правото на гражданите да получават пълна информация за публичните личности и в определени случаи за лица извън техния кръг, а от друга страна – законното право на тези личности на ненамеса в личния им живот.
За съжаление, наблюденията показват, че често медиите нахлуват в личния живот на хората в името на едностранното тълкуване на правото на свобода на изразяване, което се гарантира от чл.10 на ЕКПЧОС. В тези случаи не е намерен баланс между упражняването на двете фундаментални права, и двете гарантирани от Конвенцията.
Съгласно Резолюция № 1165 (1998 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за правото на личен живот, обществени фигури (публични личности) са лицата, които заемат обществен пост и/или използват обществени ресурси, и, в по-широкия смисъл, всички тези, които играят роля в обществения живот, било то в политиката, икономиката, изкуството, социалната сфера, спорта или всяка друга област. Медиите могат да събират и разпространяват информация за личния живот на публичните личности с тяхно съгласие. Медиите могат да се намесват в личния живот на публичните личности без тяхно съгласие, само когато е налице значителен обществен интерес, който оправдава запознаването на обществеността с обстоятелства около техния личен живот. Една публикация е "в обществен интерес", когато:
• Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
• Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
• Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
Съветът напомня, че намесата от този род следва да бъде пропорционална и да не излиза извън рамките на необходимото за задоволяване на законния обществен интерес. Простото любопитство или гоненето на сензации не може да оправдае нарушаване правото на уважение към личния живот. Когато се прави преценка на това дали е налице обществен интерес, който оправдава намеса в правото на уважение към личния живот, според изразеното от Европейския съд по правата на човека, вниманието следва да е съсредоточено „върху това дали дадена публикация е в интерес на обществеността, а не върху това дали обществеността би могла да прояви интерес към прочитането ù”.
При положение, че не играят роля в обществения живот, обикновените хора се радват на по-голяма степен на уважение към техния личен живот. Поначало техните лични данни не трябва да се публикуват без тяхно съгласие. В някои изключителни случаи информация за дадено лице може да бъде публикувана, ако това лице волно или неволно привлече вниманието на обществеността във връзка с някое важно събитие или инцидент. Във всички случаи, когато става въпрос за обикновени хора следва да се има предвид конституционното им право да изразят несъгласие да бъдат снимани, записвани и т.н., както и че за всяка информация, свързана с личния им живот, следва да се иска изричното им съгласие за разпространението ù.
Личните данни на всяко дете (всяко лице под 18-годишна възраст) могат да се събират и разпространяват само със съгласието на неговите родители или други законни представители. Когато става дума за дете в безпомощно положение, например след пътно произшествие и/или за дете, настанено в болнично заведение, дори съгласието на неговите родители или юридически представители може да не е достатъчно оправдание за обръщане към детето с журналистическа цел. В такива случаи следва да се вземе предвид вредата, която може да се нанесе на интересите на детето с разпространението на такава информация, и съществуването на обществен интерес.
При медийно отразяване на евентуални недоказани престъпления следва да се има предвид правото на обществото да бъде информирано за извършването им, за разследването, преследването и съдебните решения по криминални дела. Въпреки това доставчиците на медийни услуги следва да отразяват тези събития безпристрастно и обективно, без предубеждение и да се въздържат от публикуването на непроверени обвинения и твърдения. Във връзка с това е желателно доставчиците да избягват да представят пред обществеността дадено лице като виновно, преди това лице да получи присъда от съд. Медиите следва да не засилват мъката на близките на жертвите, дори и на дееца, като се въздържат от засилване психическите им травми от преживяното.
В тази връзка и като:
- Изхожда от общочовешкия принцип, че правото на лична неприкосновеност стои в основата на човешкото достойнство и други ключови ценности;
- Отчита, че то е изрично прогласено както в международните инструменти за защита на човешките права, така и в конституциите на повечето държави;
- Позовава се на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че "Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име и всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.",
Съветът за електронни медии се чувства задължен да напомни на доставчиците разпоредбите от българското законодателство, рефериращи към личното достойнство и лична неприкосновеност, а именно:
чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот;
чл. 32 от Конституцията на Република България личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи;
чл. 10 от Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги в дейността си се ръководят и от принципа на защитата на личната неприкосновеност на гражданите;
чл. 16 от Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с лични живот на гражданите, без тяхно съгласие;
т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията личен живот е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект;
чл. 2.3. от Етичният кодекс на българските медии, медиите следва да уважават неприкосновеността на личния живот гражданите.
Съветът е подчертавал многократно, че правото на личен живот и правото на свобода на изразяване на мнения нямат предимство едно пред друго. Доставчиците на медийни услуги трябва осигуряват в дейността си равновесието между правото на гражданите да получават пълна информация за публичните личности и в определени случаи за лица извън техния кръг, а от друга страна – законното право на тези личности на ненамеса в личния им живот.
За съжаление, наблюденията показват, че често медиите нахлуват в личния живот на хората в името на едностранното тълкуване на правото на свобода на изразяване, което се гарантира от чл.10 на ЕКПЧОС. В тези случаи не е намерен баланс между упражняването на двете фундаментални права, и двете гарантирани от Конвенцията.
Съгласно Резолюция № 1165 (1998 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за правото на личен живот, обществени фигури (публични личности) са лицата, които заемат обществен пост и/или използват обществени ресурси, и, в по-широкия смисъл, всички тези, които играят роля в обществения живот, било то в политиката, икономиката, изкуството, социалната сфера, спорта или всяка друга област. Медиите могат да събират и разпространяват информация за личния живот на публичните личности с тяхно съгласие. Медиите могат да се намесват в личния живот на публичните личности без тяхно съгласие, само когато е налице значителен обществен интерес, който оправдава запознаването на обществеността с обстоятелства около техния личен живот. Една публикация е "в обществен интерес", когато:
• Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
• Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
• Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
Съветът напомня, че намесата от този род следва да бъде пропорционална и да не излиза извън рамките на необходимото за задоволяване на законния обществен интерес. Простото любопитство или гоненето на сензации не може да оправдае нарушаване правото на уважение към личния живот. Когато се прави преценка на това дали е налице обществен интерес, който оправдава намеса в правото на уважение към личния живот, според изразеното от Европейския съд по правата на човека, вниманието следва да е съсредоточено „върху това дали дадена публикация е в интерес на обществеността, а не върху това дали обществеността би могла да прояви интерес към прочитането ù”.
При положение, че не играят роля в обществения живот, обикновените хора се радват на по-голяма степен на уважение към техния личен живот. Поначало техните лични данни не трябва да се публикуват без тяхно съгласие. В някои изключителни случаи информация за дадено лице може да бъде публикувана, ако това лице волно или неволно привлече вниманието на обществеността във връзка с някое важно събитие или инцидент. Във всички случаи, когато става въпрос за обикновени хора следва да се има предвид конституционното им право да изразят несъгласие да бъдат снимани, записвани и т.н., както и че за всяка информация, свързана с личния им живот, следва да се иска изричното им съгласие за разпространението ù.
Личните данни на всяко дете (всяко лице под 18-годишна възраст) могат да се събират и разпространяват само със съгласието на неговите родители или други законни представители. Когато става дума за дете в безпомощно положение, например след пътно произшествие и/или за дете, настанено в болнично заведение, дори съгласието на неговите родители или юридически представители може да не е достатъчно оправдание за обръщане към детето с журналистическа цел. В такива случаи следва да се вземе предвид вредата, която може да се нанесе на интересите на детето с разпространението на такава информация, и съществуването на обществен интерес.
При медийно отразяване на евентуални недоказани престъпления следва да се има предвид правото на обществото да бъде информирано за извършването им, за разследването, преследването и съдебните решения по криминални дела. Въпреки това доставчиците на медийни услуги следва да отразяват тези събития безпристрастно и обективно, без предубеждение и да се въздържат от публикуването на непроверени обвинения и твърдения. Във връзка с това е желателно доставчиците да избягват да представят пред обществеността дадено лице като виновно, преди това лице да получи присъда от съд. Медиите следва да не засилват мъката на близките на жертвите, дори и на дееца, като се въздържат от засилване психическите им травми от преживяното.