Решения Кодекси, споразумения и други Становища Декларации Актове за публично обсъждане Защита на личните данни Невръчени актове
СЕМ за потребителите
Публичен регистър
Решение на СЕМ № 15-00-02 от 05.12.2001 г.
Начало » Актове на СЕМ » Решение на СЕМ № 15-00-02 от 05.12.2001 г.
20 Ноември 2003
На 5. декември 2001 г. Съветът за електронни медии, на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 3 и чл. 66, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и на основание чл. 67, ал. 2 от ЗРТ, реши:
1. Освобождава от длъжността Генерален директор на Българската национална телевизия Лиляна Иванова Попова и членовете на Управителния съвет на Българската национална телевизия.
2. Възлага ръководството на Българската национална телевизия, до избирането на нов Генерален директор, на Кирил Емануилов Гоцев, който в срок до седем дни да предложи на Съвета за електронни медии за утвърждаване членовете на Управителен съвет на Българската национална телевизия.
Мотиви към точка първа:
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията за Генерален директор на Българската национална телевизия се избират лица, които отговарят на изискванията за член на Съвета за електронни медии, които притежават не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия. Лиляна Попова не притежава изискуемия от закона стаж и поради тази причина следва да бъле предсрочно освободена от заеманата длъжност.
Законът предвижда изрично основание “несъвместимост” (чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ) за предсрочно освобождаване на Генерален директор на Българската национална телевизия. Това основание действа и по отношение на заварените положения, тъй като законодателят е въздигнал задължително условие за нейното заемане.
Този извод се налага от историческото тълкуване на разпоредбите на ЗРТ, а именно:
Параграф 5, ал. 1 от ПЗР на ЗРТ създава изрична законова защита за назначения по време на действието на отменения ЗРТ Генерален директор. Към настоящия момент Генералният директор на БНТ не изпълнява мандат, който е започнал да тече по време на отменения ЗРТ. Тази разпоредба има еднократно действие и към днешна дата не действа защитата, предвидена в нея. От друга страна Законът за изменение и допълнение на ЗРТ (ДВ, 96/2001 г.) съдържа разпоредба, аналогична по съдържание на § 5, що се отнася до ротацията на членовете на СЕМ, но не и за генералните директори. Това означава, че законодателят не е пожелал да защити с нарочна норма техните права в това им качество. Липсата на специална защита в закона на заварените положения означава, че законодателят е преценил за много по-важно за обществените отношения в тази сфера лицето, което заема длъжността Генерален директор на национална обществена електронна медиа да отговаря на всички законови изисквания и по този начин е овластил СЕМ да вземе решение за предсрочно освобождаване на всяко лице, по отношение на което липсва която и да е от положителните предпоставки за заемане на длъжността генерален директор.
От друга страна СЕМ не е орган напълно еднакъв на вече несъществуващия Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) и то не само поради промяната на наименованието. Въпреки сходния начин на конституиране, между двата органа могат да бъдат открити съществени отлики, които не ни позволяват да поставим знак на равенство между СЕМ и НСРТ. Нека припомним продължителните дебати в парламента за промяна и на начина на конституиране, освен всички други промени по същество, засегнали този орган, промяна, която целеше и да подчертае по още един начин липсата на идентитет между СЕМ и НСРТ.
В Решение на Конституционния съд № 1/1999 г., Конституционният съд приема, че при формирането на нов орган той следва да конституира отново другите органи, в чието избиране участва по силата на закона.
Съветът за електронни медии е орган от нов тип, чиито основни функции напълно се отличават от тези на НСРТ. Независимостта на СЕМ е издигната на едно ново равнище чрез възлагането на цялата процедура по лицензирането на наземното радио- и телевизионно разпръскване на СЕМ. От придатък на изпълнителната власт без реално влияние при издаването на лицензии след конкурс или търг за посочената по-горе дейност, СЕМ се превръща в единствен решаващ орган – той организира конкурси/търгове, той изработва конкурсната/тръжната документация, само негово е решението за определяне на победител, той разпорежда на Държавната комисия по далекосъобщения да преодстави цялата налична информация за свободни честоти, а след провеждане на процедурата – и да издаде далекосъобщителна лицензия на определеното за победител лице.
Гореизложеното идва да покаже, че след промените на ЗРТ е създаден орган от нов тип, който формално-юридически е правоприемник на имуществото, архива, правата и задълженията на НСРТ (§52, изр. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗРТ), но същевременно получава значително разширени правомощия, които са иззети от патримониума на Министерския съвет, Държавната комисия по далекосъобщения и специалната комисия по чл. 45 от Закона за далекосъобщенията, като по този начин СЕМ концентрира цялата дейност по регулиране на радио- и телевизионния пазар.
Горните съждения ни дават основания да твърдим, че съществува пълно покритие между хипотезите на Решение на Конституционния съд № 1/1999 г. и възможността за смяна на генералните директори на БНТ и БНТ, след промяната на органа, който ги избира.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването му пред Върховния административен съд.
1. Освобождава от длъжността Генерален директор на Българската национална телевизия Лиляна Иванова Попова и членовете на Управителния съвет на Българската национална телевизия.
2. Възлага ръководството на Българската национална телевизия, до избирането на нов Генерален директор, на Кирил Емануилов Гоцев, който в срок до седем дни да предложи на Съвета за електронни медии за утвърждаване членовете на Управителен съвет на Българската национална телевизия.
Мотиви към точка първа:
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията за Генерален директор на Българската национална телевизия се избират лица, които отговарят на изискванията за член на Съвета за електронни медии, които притежават не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия. Лиляна Попова не притежава изискуемия от закона стаж и поради тази причина следва да бъле предсрочно освободена от заеманата длъжност.
Законът предвижда изрично основание “несъвместимост” (чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРТ) за предсрочно освобождаване на Генерален директор на Българската национална телевизия. Това основание действа и по отношение на заварените положения, тъй като законодателят е въздигнал задължително условие за нейното заемане.
Този извод се налага от историческото тълкуване на разпоредбите на ЗРТ, а именно:
Параграф 5, ал. 1 от ПЗР на ЗРТ създава изрична законова защита за назначения по време на действието на отменения ЗРТ Генерален директор. Към настоящия момент Генералният директор на БНТ не изпълнява мандат, който е започнал да тече по време на отменения ЗРТ. Тази разпоредба има еднократно действие и към днешна дата не действа защитата, предвидена в нея. От друга страна Законът за изменение и допълнение на ЗРТ (ДВ, 96/2001 г.) съдържа разпоредба, аналогична по съдържание на § 5, що се отнася до ротацията на членовете на СЕМ, но не и за генералните директори. Това означава, че законодателят не е пожелал да защити с нарочна норма техните права в това им качество. Липсата на специална защита в закона на заварените положения означава, че законодателят е преценил за много по-важно за обществените отношения в тази сфера лицето, което заема длъжността Генерален директор на национална обществена електронна медиа да отговаря на всички законови изисквания и по този начин е овластил СЕМ да вземе решение за предсрочно освобождаване на всяко лице, по отношение на което липсва която и да е от положителните предпоставки за заемане на длъжността генерален директор.
От друга страна СЕМ не е орган напълно еднакъв на вече несъществуващия Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) и то не само поради промяната на наименованието. Въпреки сходния начин на конституиране, между двата органа могат да бъдат открити съществени отлики, които не ни позволяват да поставим знак на равенство между СЕМ и НСРТ. Нека припомним продължителните дебати в парламента за промяна и на начина на конституиране, освен всички други промени по същество, засегнали този орган, промяна, която целеше и да подчертае по още един начин липсата на идентитет между СЕМ и НСРТ.
В Решение на Конституционния съд № 1/1999 г., Конституционният съд приема, че при формирането на нов орган той следва да конституира отново другите органи, в чието избиране участва по силата на закона.
Съветът за електронни медии е орган от нов тип, чиито основни функции напълно се отличават от тези на НСРТ. Независимостта на СЕМ е издигната на едно ново равнище чрез възлагането на цялата процедура по лицензирането на наземното радио- и телевизионно разпръскване на СЕМ. От придатък на изпълнителната власт без реално влияние при издаването на лицензии след конкурс или търг за посочената по-горе дейност, СЕМ се превръща в единствен решаващ орган – той организира конкурси/търгове, той изработва конкурсната/тръжната документация, само негово е решението за определяне на победител, той разпорежда на Държавната комисия по далекосъобщения да преодстави цялата налична информация за свободни честоти, а след провеждане на процедурата – и да издаде далекосъобщителна лицензия на определеното за победител лице.
Гореизложеното идва да покаже, че след промените на ЗРТ е създаден орган от нов тип, който формално-юридически е правоприемник на имуществото, архива, правата и задълженията на НСРТ (§52, изр. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗРТ), но същевременно получава значително разширени правомощия, които са иззети от патримониума на Министерския съвет, Държавната комисия по далекосъобщения и специалната комисия по чл. 45 от Закона за далекосъобщенията, като по този начин СЕМ концентрира цялата дейност по регулиране на радио- и телевизионния пазар.
Горните съждения ни дават основания да твърдим, че съществува пълно покритие между хипотезите на Решение на Конституционния съд № 1/1999 г. и възможността за смяна на генералните директори на БНТ и БНТ, след промяната на органа, който ги избира.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването му пред Върховния административен съд.