ДОКЛАД относно фокусиран мониторинг във връзка с отразяването на мероприятието „София прайд"

Наблюдението се базира върху темата за гей парада на 18 юни. Темата се  развива в съдържанието и във връзка с оповестено обръщение на българския патриарх Неофит до православните християни, по повод "София прайд".
Целта на наблюдението е да се проследи съдържанието на материалите за наличие на хомофобски изказвания, слово на омразата за дата 18 юни, спазване на разпоредби на ЗРТ и журналистически стандарти, както и международно-правна рамка.
В мониторинга  са включени следните програми: БНТ1, НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ, БТВ, КАНАЛ 3, ХОРИЗОНТ, ДАРИК РАДИО БЪЛГАРИЯ.

ВЪВЕДЕНИЕ* :

В либералните общества свободата на изразяване и защитата от дискриминация са две еднакво ценни права, които произтичат от утвърждаването на свободата на личността и на човешкото достойнство. Тези права са основни за демократичното общество, а общественото се развива, ако членовете му са равни по достойнство и уважение. Достойнството  на човека предполага не само респект към другия, но и свобода всеки да изрази своите чувства и мисли, да прави коментари и да разпространява идеи в търсенето на истината. Свободното обсъждане на теми, проблеми и теории на всички равнища и във всякакви форуми, където всеки един може да изкаже мнението си без страх от необоснована намеса и наказание, е в основата на диалогичната демокрация и това съществено я отличава от тоталитарните общества.
В решението по делото  Handyside v. United Kingdom (1976) Европейският съд за правата на човека формулира станалото класическо определение за ролята на свободата на изразяване в демократичното общество: “Свободата на изразяване е един от съществените основни принципи на такова общество, едно от главните условия за прогреса му и за развитието на всеки човек. Въз основа на пар 2 на чл. 10 от ЕКПЧ, тя се прилага не само към информация и идеи, които се приемат благосклонно, не се смятат за обидни или се посрещат с безразличие, но които обиждат, шокират и тревожат държавата или някаква част мислене, без които няма демократично общество.”  Трите характеристики, изтъкнати в решението са взаимно свързани: плурализмът на идеи означава разнообразие, конкуренция, а понякога и сблъсък; трябва да има търпимост към различните мнения дори и да ни се струват неприемливи и странни; широтата на погледа пък предполага увереност в обществените ценности и принципи и в крайната цел, а не едностранчиво вглеждане в подробностите.
Толерантността предполага и реципрочност. Тя обхваща възгледи и практики, които са съвместими с фундаментални ценности като лична свобода, равенство и разбирателство и са взаимно толерантни. Практики, които пренебрегват подобни принципи и пречат на диалога между различните общности и групи, противоречат на основите на демократичното общество, а от гледна точка на индивида засягат и човешкото достойнство.  Това е накратко конституционната рамка, основана на Европейската конвенция за правата, потвърдена и от договора на Европейския съюз и в Лисабонския договор.

Правната рамка на наблюдението отчита текстовете на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Съгласно  чл. 10 ЕКПЧ предвижда, че свободата на изразяване е съпроводена със задължения и отговорности, и може да бъде ограничена за “защита на репутацията или правата на другите.” Чл. 17 ЕКПЧ предвижда, че тази свобода (както и другите права по ЕКПЧ) не може да се използва за потъпкване на другите права и свободи, гарантирани от ЕКПЧ, между които и правото на свобода от дискриминация. Съгласно чл. 17 ЕКПЧ използването на свободата на словото за увреждане на тези права съставлява забранена злоупотреба с право.
Препоръка № 1275 (1995) на Парламентарната асамблея относно борбата с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността подчертава решаващата роля на медията за създаването на отворено и толерантно общество и за противопоставянето на предразсъдъците и омразата.
Наблюдението държи сметка и относно определението на Съвета на Европа за враждебна реч – “всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, внушават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза на основата на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразена чрез агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинствата, преселниците и имигрантите” (Препоръка № R(97)20 относно враждебната реч).

ЦЕЛ:

Наблюдението отчита разпоредбите на ЗРТ – чл.10, т.1,2,5, 6  и чл. 17, ал.1 и 2.
Наблюдението отчита и разпоредбите на Етичния кодекс на българските медии относно дискриминацията.

ИЗВОДИ:

1. Представянето на темата е като цяло в информационен план и изчистена от сензационност, скандалност или омаловажаване на събитието. В новинарските емисии се представят протест и контрапротест като се дава информация и се излъчват репортажи за двете събития.
2. Поставени са проблемите за толерантността на обществото, езика на омразата, който намира по-ярко проявление при подобни събития, предизвиква се дискусия по темата за толерантното отношение и враждебната реч .
3. Журналистическите стандарти като цяло са спазени.
4. Медиите дават информация като се дискутира темата каква е целта на мероприятието и се призовава към толерантност.


*При въведението са ползвани материали от Бисера Занкова, медиен юрист.