Дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“

СЕМ проведе съвместно със Софийския университет дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“

 

На 12 март 2025 г. в Нова конферентна (Огледална) зала на Ректората в СУ „Св. Кл. Охридски“ се състоя дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“. Неин организатор бе Съветът за електронни медии (СЕМ) в сътрудничество със Софийския университет. В дискусионен формат и с участието на авторитетни журналисти, медийни експерти и академични изследователи бяха разгледани различни аспекти от медийното отразяване на войни и конфликти, включително и в контекста на информационната, националната и международната сигурност. Бяха поставени важни за медийната и обществената среда въпроси, пораждани от отзвука на глобалните кризи и напрежения.
Дискусията протече в следните два панела: „Медийно отразяване на войни и конфликти“ и „Информационна, национална и международна сигурност“. Събитието бе открито от и. д. председателя на СЕМ д-р Симона Велева. Тя обърна внимание, че в последните три години регулаторът е осъществил над десет наблюдения за на начина, по който българските медии отразяват войни и конфликти. „Мониторингът ни показва само едно и то е доказано – българските традиционни медии, радио и телевизия, преимуществено отразяват плуралистично, безпристрастно и всеобхватно тези конфликти,“ изтъкна д-р Велева.
Приветствено слово при откриването на дискусията произнесе и ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев. Той изтъкна, че Софийският университет е едно от интелектуалните огнища в България и трябва да поддържа тази своя роля. Ректорът отбеляза, че е посрещнал с огромно удовлетворение молбата на СЕМ тази дискусия да се проведе именно тук. Проф. Вълчев съобщи, че заедно с колегите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в СУ и Националната военна академия във Велико Търново се подготвя магистърска програма за военни кореспонденти. Модератор на двата панела бе инициаторът на дискусията, членът на СЕМ Къдринка Къдринова.
В панела МЕДИЙНО ОТРАЗЯВАНЕ НА ВОЙНИ И КОНФЛИКТИ бяха направени пет въвеждащи изказвания на журналисти с опит от „горещи точки“.
Първа в този панел взе думата членът на СЕМ д-р Габриела Наплатанова. Тя изтъкна, че за да бъде един човек изпратен в зона на военни действия или в зона, където се е случил терористичен акт, се изискват огромни инвестиции, както от негова страна, така и от страна на редакцията, която взима критичното решение да го изпрати там, на място.
Георги Милков, журналист от в. „24 часа“ и водещ на предаване по БНТ, сподели свои мнения и преценки от богатия си опит из „горещи точки“. Отбеляза, че войната е нещо ирационално, но отразяването на една война е още по-ирационално, особено през последните години, в които технологиите са променили не само начина на водене на войни, но и тяхното отразяване.
Бойко Василев от БНТ също сподели свой личен опит от югославските войни през 90-те години, които е отразявал. Според Василев „най-обективното нещо – образът, изображението“, е най-проблемното днес, защото всеки може да фабрикува образи. „Това, което ние смятахме за абсолютно необективно – човешкото мнение, то идва отново на мода“, отбеляза журналистът.
Николай Дойнов от NOVA разказа, че отразява събитията в Украйна от 2013 г. и многократно е бил „на терен“. Той подчерта: „Много трудна работа е, когато си там, на място, да кажеш: Това е истина, това не е. Защото ти виждаш само една прашинка от тази огромна война, този огромен конфликт. Ти не можеш да претендираш, че даваш цялата картина, не можеш да даваш цялата истина. Но можеш да застанеш зад думите си такива, каквито са предадени в твоя репортаж“.
Ангел Григоров от БНР, който бе две години кореспондент на общественото радио в Москва, но акредитацията му бе отнета от руските власти, изтъкна, че в условията на война място за плурализъм няма – и това ясно го показват именно действията на руските власти. Той разказа какво се е случило с ред руски медии и как са реагирали те.
Първият панел от дискусията продължи повече от предвиденото, при силен интерес от публиката. В него споделиха свой професионален опит и мнения още Енчо Господинов, Олег Попов, Костадин Филипов, Валерий Тодоров, Тоня Димитрова, Симеон Василев, Мехмед Юмер, Филип Буров, Велислава Дърева, Огнян Касабов, Велиана Христова и др.
Вторият панел ИНФОРМАЦИОННА, НАЦИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ даде думата на петима академични изследователи и дипломати.
Проф. Светослав Малинов – преподавател по политическа теория и история на политическата теория, изрази съгласие с тезата, че има нещо над истината, когато има война. Той подчерта: „Тук въпросът е разбираме ли, че сме във война, как я дефинираме и в състояние ли сме да вземем страна“. Проф. Малинов цитира мисъл на Томас Хобс: „Властта, а не Истината създава законите“. И изтъкна: „Победата, а не истината е целта на войната“.
Любомир Кючуков – дипломат, открои няколко акцента за ролята на медиите в условията на войни и конфликти. Според него всичко, казано от политиците, се връща към тях обратно чрез медиите. „Само че тук не важат законите на Нютон. То се връща не със същата сила, а с много по-голяма сила, защото е преминало през общественото възприятие“.
Йордан Божилов, експерт по сигурността, обърна внимание, че да се говори само за фалшиви новини и дезинформация не е достатъчно, защото „новите медии и изкуственият интелект вече доведоха до нещо ново, което ние наричаме когнитивна война“. Експертът поясни: „Това е обезличаване на човека, откъсване от принадлежността му, формиране на нов човек, на нов подход, даже не на базата на рационалното, а на базата на емоционалното. И това вече става. Ние виждаме как може със средствата на социалните мрежи да се моделират цели общества, защото новите социални мрежи правят анализ на всеки един потребител“.
Проф. Искра Баева, историк, посочи: „Войните винаги са присъствали в историята на човечеството и за съжаление, предполагам, че тази тенденция ще продължи“. Според нея в историята няма една истина, има много истини. Тя посочи още, че сме във време на липса на познаваемост изобщо, „тъй като всяко нещо може да се превърне във фалшива новина, всяко нещо може да бъде генерирано изкуствено и да не е вярно“.
Д-р Мариян Карагьозов от БАН обърна внимание на важността медиите да разполагат с добре подготвени журналисти, включително и езиково. Според него са необходими журналисти, които да говорят и други езици, освен английски, както и да познават контекста на конфликтите. Иначе „дали поради незнание, дали поради лош умисъл“ само се възпроизвежда дискурсът на засегнатите и пряко участващи в различните конфликти страни, „което очевидно крие риска от манипулиране на българската аудитория, повишаване на поляризацията и стесняване на политическите опции за реакция“. В панела се включиха още проф. Петко Тодоров, Соня Момчилова и др. 

Доклади на СЕМ по темата „Война и конфликти, медии и общество“