„Изкуственият интелект в медиите и регулацията“ беше във фокуса на 13-ата годишна среща на Форума на черноморските регулаторни органи за радиоразпръскване (BRAF), домакин на която беше СЕМ

Съветът за електронни медии беше домакин на 13-ата годишна среща на Форума на черноморските регулаторни органи за радиоразпръскване (BRAF), която се проведе от 16 до 18 септември 2026 г. в София. Тема на форума беше „Изкуственият интелект в медиите и регулацията“. В срещата участваха представители на медийните регулатори от осем държави – Албания, Армения, България, Грузия, Гърция, Румъния, Сърбия и Турция.
Форумът започна в Националната галерия „Квадрат 500“, където приветствия към участниците отправиха министъра на културата Евтим Милошев, председателя на Съвета за електронни медии д-р Габриела Наплатанова и д-р Дениз Гючер, генерален секретар на BRAF и заместник-председател на Висшия съвет на RTÜK.
След официалното откриване форумът продължи с пленарна среща, в началото на която към участниците се обърна министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. В изказването си той подчерта глобалния характер на дигиталната среда: „Дигиталният свят няма граници. Информацията, платформите и технологиите са глобални. Глобални са и проблемите, които те носят.“ Министър Василев отбеляза, че както радиовълните преди близо век са преминавали свободно над Черно море, така и съвременните дигитални технологии и изкуственият интелект не познават държавни граници. Според него задачата не е развитието на технологиите да бъде възпирано, а да бъде изградена среда, в която иновациите служат на хората.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова акцентира върху факта, че изкуственият интелект вече е технология на настоящето и навлиза във всички етапи на медийния процес – от създаването и редактирането на съдържание до неговото разпространение, персонализиране и взаимодействието с аудиторията. Тя очерта възможностите, които технологията създава за автоматизиране на процеси, обработване на големи обеми информация и подпомагане на журналистическата работа, но и рисковете, свързани с дезинформацията, възпроизвеждането на предразсъдъци, намаляването на прозрачността и затрудненията пред редакционния контрол. Като основен принцип за регулаторите д-р Наплатанова посочи необходимостта „човекът да остане в центъра на процеса“.
Приветствие към участниците отправи и д-р Дениз Гючер, генерален секретар на BRAF. Тя обърна внимание на възможностите и предизвикателствата, породени от бързата трансформация на медийната среда под въздействието на изкуствения интелект, както и на необходимостта от ефективна и балансирана регулация. Сред възможностите бяха откроени подкрепата за иновациите и творчеството, повишаването на ефективността, обработването на големи обеми данни, многоезичната комуникация и подобряването на достъпността. Сред основните предизвикателства бяха посочени дезинформацията, манипулацията, липсата на достатъчна отчетност и рисковете за човешкото достойнство и основните права.
Н. Пр. посланик д-р Мерве Сата Кавакчъ, първи заместник генерален секретар на Постоянния международен секретариат на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (BSEC PERMIS), подчерта значението на BRAF като секторен партньор на организацията. Тя акцентира върху все по-голямото значение на цифровизацията и изкуствения интелект за регионалното сътрудничество. Сред ключовите направления посочи цифровата трансформация, 5G, изкуствения интелект, блокчейн технологиите, големите данни, квантовите изчисления, облачните технологии и електронното управление. Според нея развитието и прилагането на новите технологии изискват засилен регионален диалог и сътрудничество.
Националните регулатори представиха актуалните предизвикателства пред медийната среда. Бяха представени националните доклади на регулаторните органи от държавите – участници в BRAF. Те очертаха актуалното състояние на медийната и регулаторната среда, дейността на националните органи, мониторинга на медийните услуги, прилагането на законодателството и предизвикателствата, свързани с развитието на цифровите технологии. Обсъдени бяха регулаторните инструменти и механизмите за мониторинг, добрите практики, възможностите за задълбочаване на регионалното сътрудничество и бъдещето на медиите в среда, в която изкуственият интелект играе все по-съществена роля.
България представи дейността на Съвета за електронни медии, включително мониторинга на медийната среда и предизборната кампания през 2026 г., тематичните наблюдения, инициативите в областта на медийната свобода и редакционната независимост, достъпността на медийните услуги и използването на изкуствен интелект при субтитрирането. Представена беше и работата на СЕМ по координацията с други национални регулатори при прилагането на Акта за цифровите услуги (DSA).
Форумът продължи с два панела, първият панел беше посветен на начините, по които изкуственият интелект променя създаването, модерирането и разпространението на медийно съдържание. Представителите на България, Гърция и Армения обсъдиха възможностите за използване на изкуствен интелект както в медийното производство, така и за по-ефективен мониторинг от страна на регулаторните органи. СЕМ представи навлизането на изкуствения интелект в медийния сектор и развитието на европейската регулаторна рамка. Акцент беше поставен върху използването на технологията за създаване на съдържание и като инструмент за подпомагане на регулаторния мониторинг. Представителят на Гърция постави акцент върху медийния плурализъм, прозрачността и защитата на основните човешки и журналистически права. Разгледани бяха примери, свързани с „дийпфейк“ съдържание, манипулация и пропаганда, както и необходимостта от адекватен регулаторен отговор. Участниците от Армения акцентираха върху задължителното обозначаване на съдържание, което е създадено с помощта на изкуствен интелект, но проблемът с техническото доказателство остава нерешен – ясното обозначаване не дава гаранция, че няма допълнителна намеса впоследствие. Бяха очертани няколко важни проблемни точки – как ще се гарантира плурализма и равната защита на правата и дали може да се измери влиянието на дадено съдържание. 
Вторият тематичен панел беше посветен на бъдещето на медийната регулация в условията на бързото развитие на изкуствения интелект. Сред участниците беше д-р Дениз Гюлер, заместник-председател на турския регулатор RTÜK, който представи опита на Турция с разработването и въвеждането на нови инструменти за анализ и мониторинг. Той обърна внимание на темпа, с който се развиват технологиите, и на необходимостта регулаторите също да усъвършенстват инструментите си за наблюдение и анализ на медийното съдържание. Представена беше подпомаганата от изкуствен интелект платформа VİA+, предназначена за непрекъснато наблюдение и анализ на радио-, телевизионно и онлайн съдържание. Системата използва изкуствен интелект за откриване и приоритизиране на потенциално релевантно съдържание, като окончателната преценка остава в ръцете на експертите. В последвалата дискусия се включиха представители на регулаторните органи от Албания, Сърбия и Румъния, както и други участници във форума. Представителите на Албания поставиха акцент върху бързата промяна на медийната среда под влияние на изкуствения интелект и необходимостта медийната регулация и законодателната рамка да се адаптират към новите условия. Участниците от Сърбия представиха възможностите, които развитието на изкуствения интелект предоставя на медийния сектор, наред с рисковете от създаване на подвеждащо съдържание и заблуждаване на аудиторията. Представителите на Румъния подчертаха, че зад разработването и използването на системите с изкуствен интелект стоят хора и организации, които следва да носят съответната отговорност и да осигуряват необходимото ниво на прозрачност.
Общ акцент в дискусиите беше необходимостта регулацията да се развива паралелно с технологиите, без това да е за сметка на защитата на журналистите, медийните професионалисти, основните права и интересите на аудиторията. Участниците се обединиха и около разбирането, че журналистиката ще продължи да се адаптира към новата технологична среда, а регулаторните органи ще имат важна роля в този процес.
В заключение беше потвърден ангажиментът на Съвета за електронни медии да продължи активната си работа по етичните и регулаторните въпроси, свързани с развитието и използването на изкуствения интелект в медиите.
13-ата годишна среща на BRAF завърши на 18 септември 2026 г. с обиколка на историческия център на София преди отпътуването на делегациите.