Резултати от мониторинга на предизборната кампания

СЕМ представи доклада от наблюдението на предизборната кампания за народни представители в медиите и социологическото проучване на агенция „Мяра“ за медийните нагласи на аудиторията

Мониторингът очертава силната конкуренция между националните телевизии в деня на вота като доставчиците използват различни подходи за привличане на аудитория – от персонажи, създадени с изкуствен интелект (Ахинора в НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ и роботът Роберт в БТВ) до 3D мапинг с резултатите от вота, прожектирани върху сградата на БНТ.
За първи път и БНР излъчва в сайта си видео с жестов превод на вечерното изборно студио.
Програмите БНТ1 и ХОРИЗОНТ на обществените доставчици БНТ и БНР излъчват задължителните за изборите безплатни встъпителни и заключителни клипове, безплатни диспути и интервюта като по този начин изпълняват пълноценно своята обществена мисия в условия на предизборна кампания. Задължителната равнопоставеност на кандидатите при достъпа до национален ефир показва и своята негативна страна – представители на малки партии използват възможността за разпространението на реч на омраза, за поругаване на национални символи и религиозна символика (случаи в БНТ1 и РАДИО СОФИЯ). Голяма част от доставчиците организират предизборни дебати, макар и да не са лидерски (в БНТ, БНР, ДАРИК РАДИО, БТВ, НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ, регионалните програми на БНТ и БНР, BULGARIA ON AIR, ЕВРОКОМ, КАНАЛ 3). Участващите жени кандидатки за народни представители в медийното съдържание са значително по-малко като брой от мъжете и в сравнение с предходната кампания се очертава тенденция на намаляването им.
СЕМ изпраща 26 сигнала до ЦИК за преценка по компетентност за наличие на изборни нарушения. Част от сигналите са за участие на кандидати в търговски съобщения; за поругаването на герба на РБългария; за използването на българското знаме и деца в агитацията; за излъчването в деня на размисъл на документален филм, в който представител на европейска партия говори положително за своята сестра партия в България; като най-много са сигналите за излъчването на екзитпол преди 20 часа на изборния ден (БНТ1, БТВ, НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ, ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОНЮЗ БЪЛГАРИЯ и др.)
В две от телевизионните програми 7/8 ТВ и ТВСБ наблюдението отчита, че кандидати за народни представители са и водещи на предавания. Най-много платена агитация привлича за поредна кампания програма ЕВРОКОМ, където се отчита „кампания преди кампанията“ – партийни лидери често гостуват месец-два преди изборите в студиата на медията.
От националното проучване на агенция „Мяра“ стана ясно, че българските медии запазват позицията си с по-високо доверие сред обществото ни (65,6%) пред чуждестранните (34,4%), а обществените (59,1%) пред частните (40,9%).  На национално ниво традиционните медии (радио и телевизия) също запазват по-високо обществено доверие (62%) в сравнение с онлайн медиите (38%).
Най-голям дял от респондентите припознават Обществената телевизия като такава с най-обективна информация (36,4%). За около една пета от респондентите най-обективни са големите частни медии, а малко над 10 на сто (12,9%) имат доверие по-скоро на информацията от малки частни телевизии.
Подобна е ситуацията и в оценките за обективност на радиопрограмите. Българското национално радио запазва своята водеща позиция в оценките на респондентите с дял от около 35%, следват големите частни радиа – посочени от 15% от респондентите като най-обективни, по-малките частни радиа (около 10%) и значителен дял от 40 на сто отказ да се отговори и колебание. Отново липсата на мнение се обвързва и с типа източник на основна информация, който за значителна част от респондентите, особено по-младите, не е радиото. При най-младите дяловете на колебание надвишават 50%. Най-възрастните респонденти очаквано в най-голяма степен припознават БНР като най-обективното радио.
Основният източник на информация в страната е телевизията – 58,9% от всички запитани респонденти я посочват като начин, по който получават информация като цяло. Следват социалните мрежи (37%), страниците на медии в интернет (около 29%), радиото (26%) и различни информационни приложения и онлайн медии (22,5%). Хартиените вестници (6,8%) почти изцяло са напуснали ежедневието на българина като източник на информация, като дори и сред най-възрастните респонденти и жителите на селата (където традиционно този източник на информация е по-разпространен) е посочен от около 10 на сто от запитаните. Респондентите са можели да посочат повече от един източник.
Въпреки растящата популярност на социалните мрежи и интернет сайтове като източник на информация (27,5%), обществените нагласи за предизборната кампания все още са в полза на традиционните медии (49,6%).  За мнозинството от респондентите дебатите по време на политическата кампания те не са оказали влияние за решението им за кого да гласуват (81,2%). Малко под една пета (18,8%) декларират, че проведените дебати действителни са повлияли върху тяхното решение.